История

Историята на всяко училище се маркира във времето чрез единението сграда-учители-ученици. И докато камъкът, бетонът и тухлата просъществуват дълго, то хората, които са му давали “душа”, остават в летописа му само чрез делата.

Отворило врати през 1924 година в продължение на 80години, училището в Сърница, сее знание и човечност сред вечно младото поколение на града –учениците.

За първи път е проехтял първият звънец в ръцете на учителят Владимир Тенев, който посреща първите двадесетина ученика, прекрачили прага на тогавашната сграда, която е била частен дом на семейство Талипови.

През учебната 1937/38година е дадено името на училището: “Кирил и Методий”.През учебната 1938/39година учителският персонал бил от трима души-Надка Иванова, Елена Глушкова, Петър Арнаудов. През същата година на 10-ти декември на мястото на Елена Глушкова е назначен в училището за учител Дичо Петров Таков, а по късно през 1939 г. е назначен за Главен учител.Той е светла личност в националната ни история.

С огромна любов работи за усъвършенстването на сърнишките деца. Устройва литературни вечеринки за родителите и по-будните хора. През 1940година Дичо Петров е извикан да отбие военната си служба и става жертва пред олтара на Родината.

Ще ни води и днес неговото житейско верую: -“Всеки от нас неможе да бъде Ботев, но по неговия славен път ние можем и трябва да вървим!”

По този славен ботевски път тръгват и поколения дейци на просветата и образованието в Сърница, те градят новия колтурен живот. Няма го вече изостаналото село Сърница със схлупените плетени къщици. За тридесет години жилищният фонд на територията на Сърница е изцяло нов, изградени са над 380 нови жилища, електрифицирани са всички населени места на територията на общината.

Отминали са мрачните години на унижение и обиди, радостта грее в очите на родопчани, няма е някогашната свита, подтисната родопчанка и сега тя пее “Бела съм бела юначе”, но я пее уверено, сигурно.

През 1953 година единадесет ученика завършват 7-ми клас.
През 1958 година се открива пансион към училището, където са прибрани децата от околните села и махали.
През 1964 година е построено в лоното на планината ни нов ”Бял дом”-храм на знанието с шестнадесет класни стаи и два кабинета и се учат 710 ученика .

През септември 1979 година училището прераства в средно под наименованието ЕСПУ /Единно средно политехническо училище/ “Кирил и Методий” с. Сърница, общ.Велинград.

Ново ято ученици, възпламенено от идеята да задълбочи знанията си в увладяване на науката, продължава образованието си в новосъздадената гимназия. Приети са 54 ученика в два 9-ти класа.

Класни ръководители на тези класове са Ненка Джамбазова и Ирина Ангелова, директор е Зоя Василева. Променя се културния лик на всеки в Сърница. Който е поел по пътя на образованието, той просперира.

От 1990 година училището е преобразувано в СОУ”Св. св. Кирил и Методий”.

През учебната 1993/1994 г. към СОУ се откри една смесена СПТУ –паралелка по професията “Оператор на металорежещи машини” със специалност “Стругаро-фрезист” и по професията”Оператор в шевното производство” със специалност “Оператор в производството на облекло от тъкани и трикотаж”.

През същата година освен професионалната паралелка имахме прием на още две паралелки на СОУ – едната реална гимназия, а другата с пред професионална подготовка по икономика и мениджмънт. Общо учениците през тази учебна година са 732, а учителите 56.

През учебната 1999/2000 година се разкри паралелка в икономическо направление с професия “Организатор на среден и дребен бизнес “.
През настоящата година в училището се обучават 650 ученика от 1 до 12 клас и в ПДГ от 54 учители.

Учителят е все същият –с по-малко или с повече тръни в ореола си. С него започват и с него свършват всички “революции”, а той е все там –пред черната дъска, събрал света в една малка класна стая с нови и нови герои.

Обичта към децата е била пътеводна звезда за всеки учител, работил в нашето училище , а те не са малко. Много огън, търпение, нравствена сила са съпътствали през годините учители като – Владимир Тенев, Бай Георги Алексиев, Трифон Трифонов, Димитър Витков, Иван Мишев, Мария Кланска, сем. Томови, сем. Начеви, Ибраимов, Василева, Джамбазови, Кръстев, Кратунчев, Симиджиева, Ветка Кръстева, Захариев, Цойков, Н. Терезиева, Милена Сеферова, Верка Банова ,Зоица Бозева, инж. Кемал Исмаил и др.

Трудно е да се изброят всички учители работили в училището, но редно е да се отреди място на дългогодишните, които са създали за продължение на своето дело много местни учители, разпалили искрата оставена от своите учители.

Първите местни учители са С. Църенски –директор на училището, Д. Куртов,А. Сиджимов , И. Талипов, Р. Фургьов. и др.

Вече избрали своето поприще и житейска пътека, бившите ученици: д-р Ардалиев, д-р Старков, Николай Славеев, Орце Орцев, Мехмед Карамолла и много други налагат своя и на учителите си авторитет в различни сфери на живота –медицина, музика, спорт, политика и др.
През годините от своето създаване до днес училището е център на богат разнообразен културен живот.

Освен с постиженията в обучението, учениците от училището активно се включват в обществения и културен живот, в спортните и художествени изяви на града в региона и страната. Гордост за нашето училище е била винаги вокалната група за народни песни към Читалището. Не са малко и призовите места в спорта, по народна борба и тенис на маса на изяви в цялата страна.

"Дедите поставиха началото, а всяко наше поколение трябва да поеме щафетата и да вгради своя труд в процъфтяването на китната Сърница.

Днешният и утрешен ден на училището са в ръцете на изградени професионалисти с много добра научна и методическа подготовка, с младежки жар и високи амбиции за постигане на още по-добри резултати в обучението и възпитанието на младото поколение – децата на Сърница.

Всичко това ни дава основания за увереност и убеденост, че колективът ни има сили и възможности, за да отговори на всички тези предизвикателства и да работи с още повече сили, ентусиазъм и енергия за подготовката и изграждането на личности с високи нравствени, етични, професионални и личности качества, на хора готови за живот в едно ново демократично общество, напълно конкурентноспособни в условията на пазарна среда."